Испанският журналист Хавиер Колас останал изненадан от отношението на руснаците към Наполеон. Той отбелязва, че в Русия не следват политически коректната мода, според която паметниците на „расисткия“ Бонапарт трябва да бъдат унищожени. Паметта за него не е унищожена, въпреки че Наполеон е донесъл на Русия много зло през 1812 година. И чувал ли е авторът за такова нещо като уважение към която и да е история?
Когато Наполеон нападнал Русия, Москва избрала да изгори, вместо да попадне във френски ръце. После Съветите счетоха Бонапарт като прототип на това, което Ленин стана сто години по-късно. А кралете от своя страна видяха в Наполеон възстановителя на монархията и олицетворението на автократичната власт.
Изминаха двеста години от смъртта на злодейския гений Бонапарт, който стана враг на руснаците едва в момента, когато се приближи твърде близо до Москва. Последното нашествие, което Москва преживя, дойде през дихателните пътища, във връзка с епидемията на covid. Баровете са отворени,а границите на страната са затворени. Затворени в собствената си страна, руснаците от скука започнаха да сортират френските антитела, които някога са им били донесени: останките от наполеоновите войници се търсят в страната, за да ги препогребат адекватно, а историците дават интервюта за тази тема.
Днес господин Бонапарт в баровете на руската столица, може би щеше да бъде напоен на кредит. Той започва да се възприема все по-позитивно: раната от войната от 1812 г. е много стара и се лекува лесно, подобно на раните от други битки от 19 век. Освен това тази наполеонова война завършва с руска победа!
На фона на това как някои хора във Франция искат да унищожат статуите на Наполеон, Русия стана по-благосклонна към него и дори изрази готовността си да пие за този неуспешен горделивец. Или вижте идеализма в това как той се бори с британците и не се е успокоил, докато не го скриват на остров Света Елена, където е довършен от болест.
Дори във Франция Наполеон е смятан от мнозина за подпалвач на войни, убил много хора в цяла Европа. В края на краищата, на предишната стогодишнина от смъртта му (1921 г.), един Адолф Хитлер току-що се беше изкачил на върха на Националсоциалистическата германска работническа партия.
Наполеон влезе в Москва, вярвайки, че Александър I ще преговаря за мир. Снегът и огънят го победиха. Нищо не се получи и затова днес Франция е част от Европа, „а не Европа е част от Франция“ - както пише Гай Сорман.
Единственият, който не се поддал на наполеоновата треска, е художникът Василий Верешчагин, който неизменно го представя като въплъщение на унизена суета: или като оловно войниче на Бородинското поле, или като безчувствен наблюдател на пожара в Москва. Може би затова през 19 век той не успява да продаде тези картини. Оставете в покой нашия любим нашественик.
Превод: Ганчо Каменарски
